Цитати от книгата на Николай Бердяев „За робството и свободата на човека”

EРОТИЧНА СЪБЛАЗЪН И РОБСТВО, ПОЛ, ЛИЧНОСТ И СВОБОДА

 

Еротичната съблазън е най – разпространената, а робството на пола е един от най – дълбоките източници на човешко робство.

Физиологичната полова потребност на човека рядко се явява в чист вид, тя винаги се съпровожда от психологични усложнения и еротични илюзии. Човекът е същество полово, т.е. половинчато, ущърбно и стремящо се към пълнота не само като физиология, но и като психология.

 Полът не е само специфична функция в човека, свързана с половите органи, той е просмукал целия човешки организъм. Фройд го е показал изчерпателно.

Показателно е, че полът е бил скрита страна от човешкия живот, в него винаги е имало нещо срамно, не са се решавали да го разголят. 

Човекът се срамува от своето робство, наложено от пола. Тук се изправяме пред смайващ парадокс: онова, което е източник на живота и е най – голямото напрежение в живота, се смята за срамно и се налага да се скрие.

Отношението към пола е толкова странно и толкова не прилича на всичко останало, че предизвиква мисъл за особената връзка на пола с човешкото поведение.

Полът сякаш е знак за падението на човека, за загубената цялост на човешката природа.

Приз виковете се наблюдава една еволюция в това отношение. Все повече писатели, философи обръщат внимание на този проблем и го излагат в нова светлина.

Човек сякаш пое по пътя на разкритията, той не искаше и не можеше да запази илюзиите на съзнанието.

 Разкритието на човешката природа започна още от Маркс и Ницше, по друг начин, по – дълбоко – от Достоевски и Киркегор, макар че те не засягаха специално пола.

Видяхме, че съществуват два различни проблема – сексуален и еротичен, пол и любов.

Дори три проблема – пол, семейство и любов. Съществува физическа връзка между половото съвкупление и раждането на деца, но няма духовна връзка, както няма задължителна връзка между половото съвкупление и любовта.

 Не подлежи на никакъв спор фактът, че половото влечение и половият акт са напълно безлични и не съдържат нищо специфично човешко, обединявайки човека с целия животински свят.

 Полът означава половинчатост, власт на рода над личността, на общото над индивидуалното.

Отдавайки се във властта на половия живот, човек губи властта над самия себе си.

В неиндивидуализираното полово влечение човек сякаш представа да бъде личност, превръщайки се във функция на безличния родови процес.

Сексуалността има безличен характер, а еротиката носи личен характер, това е огромната им разлика.

Няма никаква пряка и задължителна връзка между половото влечение и обичта, възможно е дори половото влечение да спадне поради влюбеност.

 Любовта е насочена към неповторимо индивидуално същество, към личност и при нея не е възможна замяна.

Половото влечение допуска замяна и не означава непременно отношение към личност.

  Дори половото влечение да се индивидуализира, което нерядко се случва, то не показва отношение към цялостната личност, а преминава през безличната родова стихия.

Любовта определя и опознава личността, всичко незаменимо индивидуално, и го утвърждава за вечността, това е нейният смисъл.

Но световният климат не е благоприятен за истинска любов, твърде често той е смъртоносен за нея.

Любовта е извънсветовно явление, тя възниква извън света на обективацията, пробив е в наличния свят на детерминация и затова среща неговата съпротива.

 Не можеш да обичаш всички, защото любовта е избор.

Не можеш де се принудиш да обичаш. Милосърдието и жалостта са възможни към всички хора и не са свързани с избор.

Докато любовта – ерос търси взаимност, любовта – милосърдие не изисква взаимност, тук е нейното богатство и сила.

 Истинската любов е отправена от личност към личност.

Любовта винаги персонифицира своя предмет.

Това е извадка от книгата на Николай Бердяев „За робството и свободата на човека”.

Откривам, че макар, че живеем в един свят в едно време, на земята ние всички сме си определили колко да е високо небето.

 Срещаме се, а се разминаваме.

 Говорим си, а не се чуваме.

Говорим, а всъщност мълчим и обратното.

Толкова е трудно да различиш смисъла на казаното от шума, който нищо не съдържа, а го наричаме разговор.

 Често губим разликата, а  е и по – лесно за ежедневието.

Изпитвам ужас от деня в който, като се събудя и открия, че ги няма хората, които макар и да са далеч винаги чуват сърцето ми.